18.02.2013-Огромный Поклон!! Сегодня от нас ушел ИВАН ЦИРУЛИЕВ(ДЯДЯ ВАНЯ)!!Сегодня от нас ушел ЗАМЕЧАТЕЛЬНЕЙШИЙ ЧЕЛОВЕК ИВАН ЦИРУЛИЕВ(ДЯДЯ ВАНЯ).
К сожалению слишком рано. И я не представлял, что такой день может наступить.
Это незаменимая утрата как в Мире , так и для его родных и близких.
Он
был нам как Отец и Наставник . Где то мог подсказать, где то
осудить, за недостойное внимания, поведение.И мы все его слушали! У
него была особенная харизма.
Выражаем соболезнования Всем Родным и Близким этого Прекрасного Человека! Царство Ему Небесное!
ВЕЧНАЯ ПАМЯТЬ И УВАЖЕНИЕ ВАМ ДЯДЯ ВАНЯ(ИВАН ГЕОРГИЕВИЧ ЦИРУЛИЕВ)! ВЕЧНО БУДУ ПОЧИТАТЬ,УВАЖАТЬ И ЛЮБИТЬ!
Московчанинът Иван Цирулиев дари покъщнина в УзунджовоИзточник: Snews.bg
Публикувано: 08:50 / 10.06.2009
Покъщнина на семейството си раздаде на нуждаещи се в Узунджово
потомъкът на таврически българи Иван Цирулиев. Преди отново да отлети за
Москва той събра съседи и им подари добре запазени и полезни вещи за
домакинството с пожелание да ги ползват със здраве, а сегашната криза
бързо да отмине.
Знам какво е да живееш в нужда , и никога няма
да забравя как местните хора ни помагаха тук преди години, спомня си
нашият сънародник, който скоро ще чества 70 -годишния си юбилей.
Давам
ви всичко от сърце, от мен и съпругата ми Полина. Хората идват и си
отиват, животът продължава, каза московчанинът с български корен.
Предците
на Иван Георгиевич живеят в района на Маказа, преди войните по време
на Османската империя да ги подгонят към далечни земи. Голям брой
български родове тръгват към Крим , Бесарабия и други места в огромната
руска империя. На техните потомци по-късно е отредено изпитанието да
бъдат насилствено преселени в Средна Азия.
Останал сирак на
4-годишна възраст, Иван изпитва всички тежести на живота. Учи и
работи, завършва висше юридическо образование, създава семейство, радва
се на син. Когато обаче започва разпадът на бившите съветски републики и
етническите гонения, той е принуден да напусне Душанбе. Съдбата го
довежда в Узунджово заедно със семейството му и сестра му, и с още наши
сънародници, решили да потърсят спасение в родината на своите деди.
Настаняват ги в свободни жилища в някогашното авиоградче, и започва
ходене по мъките за уреждане на статута им в България, за осигуряване на
работа, на училище за децата.
Когато пристигнаха, носеха багаж
само в две чанти, но имаха кураж, спомня си днес съседката Мария
Бончева. Стояха прави в голите стаи и нямаше къде да седнат.,БЧК
помогна с постелъчно бельо, вещи от първа необходимост, храни, разказва
Минка Мечеринкова, директор на Областния комитет на Червения кръст в
Хасково. Човещина проявяват и местните хора. На Иван Цирулиев се пада
задължението да разпределя продуктите картоф по картоф от чувалчето , та
да има по равно за всяко семейство. Пак на него се пада тежката задача
да тича с документация по ведомства, да преодолява бюрократични бариери,
да търси и защитава правата на българите, дошли от Таджикистан в
първите години на прехода у нас.
Среща се с тогавашния президент
на България Желю Желев, с министър-председателя Любен Беров, с главния
прокурор Иван Татарчев. Точно на първа пролет през 1994 г. стои с още
430 души да влезе при баба Ванга, но тя го извиква от опашката и всичко
му предрича. Силен дух имаш и ще издържиш, казва пророчицата. След
годините, прекарани в Узунджово, Иван Георгиевич става юрисконсулт в
московското представителство на "Главболгарстрой", където се пенсионира.
Като строители там работеха хора от Узунджово, от Хасково и Кърджали,
всички тях чувствах като свои, връща днес лентата на спомените. Сега
идва в Узунджово, за да се разтъжи със сестра си. И с България, от чиито
корени и език никога не се отказва.
|
