Maксим Секов
Разделы новостей
Последнии новости сайта [126]
Форма входа
Календарь новостей
«  Февраль 2014  »
ПнВтСрЧтПтСбВс
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728
Поиск
Друзья сайта
Статистика

Онлайн всего: 1
Гостей: 1
Пользователей: 0
Наш опрос
Верите ли вы в инопланетян?
Всего ответов: 4
Мини-чат
Главная » 2014 » Февраль » 26 » Движение ,это жизнь.
Движение ,это жизнь.
23:54

Категория: Последнии новости сайта | Просмотров: 293 | Добавил: maksim-sekov | Рейтинг: 5.0/1 |
Всего комментариев: 5
5 гост  
0
„Прошка Ви искам и ви прощавам..."

Колко е лесно да се каже! Но дали наистина успяваме да го постигнем в душата си? Да поискаш прошка и да простиш за хората всъщност не се оказва толкова лесно. Днес казваме, че сме простили, а утре откриваме, че все още носим белезите от раните, които са ни нанесени, а съвестта ни гризе за това, че сме наранили близките си. Колко по-просто би било, ако хората усвоят и прилагат умението да прощават. Но се оказва лесно да се каже, а трудно да се постигне.
Да можеш да простиш, е силата да надраснеш себе си и собствените си грешки и слабости. Прощава този, който обича и е влюбен. Прощава майката - а майчината обич е най-силното чувство в света. Прощава победителят, защото прошката е и великодушие. Прощава приятелят, защото прошката е вяра и доверие.
Не е нужно да знаем как да прощаваме. Достатъчно е да искаме да го сторим. Всеки разбира прошката по свой начин. Някои се опитват да забравят обидата. Други смятат, че тя е слабост, която не бива да се проявява. А трети си мислят, че като прощават на другите, им правят услуга. Има и такива, които прощават винаги и на всеки с усмивка на лицето. Но от друга страна един мъдър човек е казал: „Човешко е да се греши, божествено - да се прощава!". Да простим, не означава да забравим, а да помним, че сме по-големи и значими от грешките си. Прошката носи усещане за свобода - освобождение от негативните емоции. Ако можеш да простиш на себе си, ще простиш и на другите. Само силните духом могат да прощават, защото те знаят какво е обич, доверие и какво е да ти простят.
Силата да простиш е силата на самия живот, вярата, че не всичко е черно и бяло, и убеждението, че нюансите между двата цвята са всъщност фонът на нашето съществуване. Така, вървейки по жизнения си път, ние ще нараняваме - волно или неволно, самите ние ще кървим, усетили болката от обидата,от предателството,от неразбирането и пренебрежението, но винаги ще знаем, че има прошка, че силата е опрощение, защото преминавайки в отвъдното, човек най-често прошепва: „Простете!"

Не всегда просит прощения тот, кто виноват. Просит прощения тот, кто дорожит отношениями.

http://invideo.biz/s?aa5255db4845dbee5749a32048ead338#.UxJFhfl_sUe

4 гост  
0
Честита Баба Марта
https://www.youtube.com/watch?v=tHU50bQdrSo#t=64

3 гост  
0
ЛУНЕН СИЛУЕТ

Луната изплува над моя балкон.
Разгони сърдито облаци сънени.
Показа лицето си бледо навън и
сенки сияйни дари ми на сън!

Видях те,докоснах те,усетих те пак!
В леглото ми твоя свят се изсипа.
Усмивката топла зави ме отвън,
отвътре-озари ми душата!

Очите ти-мек кехлибар-
постеля удобна ми бяха.
Ръцете ти най-желания дар-
сатен за сърцето-мечтан!

Нощта си отиде,зората изгря,
озари силуета ти лунен.
Светът засия, а аз омалях
под нежната,лунна магия!

Не искам денят да започва,да идва
Светлината не мога да пусна.
До мене те искам в сапфирната нощ
навеки,навеки,навеки!

/ А.К./

2 гост  
0
МАГИЯ В ЗОРАТА

Магията трепти в зората
очите парят уморено!
Сърцето ми със твоето споено
в омайна песен ритмите реди!

Телата ни в едно са слети
очите-пламъци в нощта
Душите-океан от страст,
над която времето не ще да има власт.

Нощта отмина тихо и безмълвно,
часовете нямат чет
дъхът ти същността топи ми
в безвремието спотаило се навред.

Така ще те запомня,усвоя.
Застинал в светлините на зората
В живота ми ти белег ще положиш
душата ми навеки ще плениш.

Сърцето ми белязано ще бъде.
С безумната любов ще го раниш.
И в неговите сенки ще останеш
незабелязано да бдиш.

И всяка сутрин щом зората зазори
и слънцето залее небосклона
във дните ми ще идваш ти
разпръсквайки любов по склона.



/А.К./ 26.02.2014.г./12.17/

1 гост  
0
ПАДАЩА ЗВЕЗДА

Безброй светулки мълчаливо трепкат
и озаряват умореното небе.
Душата ми към тебе тича,
догонва всяка светлинка.

Градът потънал в мрак е притаен.
Очите ми-мираж в пустиня.
Стоим на кея-точици в нощта,а
сенките бледнеят в сива пустота!

Отиваш си,решил си го ,последно е!
Ръцете ни са вплетени в едно.
Телата ни се носят по вълните,
очаквайки да срещнат радостта.

Единствено сърцето бие,
бушува,мъчи се ,тупти
в небето като птица се издига,
с надежда болката да заглуши!

Последвах го,със поглед проследих го.
Достигна необятна висота.
И в падаща звезда преобрази се
да те дарява с мойта топлина.

/А.К./ -26.02.2014г./9.39/


Имя *:
Email *:
Код *: